Спорът за еврото лъкатуши от осанна до разпни го
Приемането на еврото на мястото на българския лев до неотдавна изглеждаше като неподлежаща на подозрение вероятност. Основните политически партии у нас са на едно мнение единствено по тази тематика, обяснявайки, че България е приела да направи това още през 2007 година, когато е станала член на Евросъюза. На 10 юли 2020 г. България публично влезе във Валутно-курсовия механизъм ERM2, прочут като чакалнята на еврозоната, където политиците нямат самообладание да мине минимумът от две години.
Изготвеният от служебното държавно управление и публикуван за разискване План за въвеждане на еврото обаче отприщи нова вълна диспути " за " и " срещу " единната европейска валута. Тази полемика се люшка от " осанна " до " разпни го ", а някъде по средата са експертите, които се пробват да убедят раздвоеното общество, че
изгодите са повече от рисковете
Привържениците на еврото са безапелационни: от приемането му България ще има единствено позитиви както за стопанската система ни, по този начин и за елементарните хора. Те са уверени, че бедна България единствено може да спечели от това да е част от клуба на богатите и развитите страни, а терзанията от висока инфлация и обезценяване на спестяванията считат за напълно неоснователни. " Няма да се промени животът ни след като приемем единната европейска валута, тъй като тя от дълго време се употребява за разплащане в България ", споделя финансистът Емил Хърсев. И напомня: В евро е все по-голяма част от българския импорт и експорт, в евро се пресмятат цените на парцелите и наемите, до неотдавна еврото беше преобладаващата валута, в която българите си държаха спестяванията. Според него е допустимо въпреки всичко известно повишаване на цените в първите месеци, само че пазарът ще отговори уместно - няма да приеме новите цени и те още веднъж ще паднат. " Този интервал на облекчаване в страна с валутен ръб, а не с плаваща валута, ще е доста къс - към месец-два ", убеден е финансистът.
Освен това заложените ограничения в проекта за въвеждане на единната европейска валута подсигурили, че няма да има спекулативно повдигане на цените. И ако въпреки всичко има инфлация, то тя няма да е подбудена от промяната на валутите.
Планът планува 5 месеца преди смяната и 12 месеца след нея цените в комерсиалната мрежа да бъдат изписвани и в левове, и в евро, тъй че потребителят самичък да следи дали търговецът хитрува, като закръгля повече, в сравнение с би трябвало. Този механизъм е употребен в съвсем всички страни от еврозоната и работи, уверява Хърсев. Той е уверен, че промяната на лв. с евро има единствено плюсове за България и пред нас се открива опция да премахнем най-големия минус като резултат от валутния ръб - изкуственото задържане на стопанската система. " На първо място лихвите по заемите още ще паднат. Българските банки ще могат да се рефинансират от Българска народна банка, на която от 1997 година й е неразрешено да прави това. Освен това българските банки ще освободят огромната ликвидност, която са принудени да поддържат, и това им носи загуби. Цената на тази свръхликвидност оскъпява заема сега. Когато левът изчезне, ще се освободят 18 милиарда евро, държани като покритие на валутния ръб. Тези пари могат да се употребяват за ръководство на външния дълг. Българските компании ще завоюват от тези 300 млн. лева, които заплащат годишно за превръщане на левове в евро и назад. Улеснението е и за туристите - входящи и изходящи.
На тезата, че България ще загуби финансовия си суверенитет, Хърсев има следния контрааргумент: " Ние го загубихме още през 1997 година със закона за валутния ръб - тогава забранихме на Българска народна банка да води парична политика. С влизането в еврозоната дори частично ще си върнем суверинитета, доколкото български представители ще вземат участие в Съвета на шефовете на ЕЦБ ".
Защо Чехия, Полша, Румъния, Унгария не бързат да одобряват еврото? Това е най-често задаваният въпрос от страна на скептиците.
" За разлика от тях ние преди близо 25 години напълно умишлено се отказахме от активна парична политика (вързахме лв. с еврото - бел. ред.). За нас няма смисъл да стоим отвън еврозоната и стопанската система ни вече толкоз години да не може да се възползва от механизмите на паричната политика и да ускори сближаването. Докато страните членки, които към момента не са влезнали в ERM2, имат тези механизми ", изяснява доцент Виктор Йоцов, учител катедра " Финанси " в УНСС и бивш представител на България в МВФ.
Що се отнася до елементарните хора, по думите му " всичко ще протече бързо и незабелязано ", съвсем както е било и при деноминацията на лв. през 1999 година " Инфлация няма да има и образецът с Гърция е неточен ", споделя доц. Йоцов. В бързината си да влезе в еврозоната южната ни съседка изкуствено е държала инфлацията ниска, която след това избила. " Защо нямаше инфлация в Германия, Франция, Холандия? Защо нямаше инфлация в балтийските страни? Те също имаха паричен съвет ", пита Йоцов.
На другия полюс критиците на замяната на лв. с еврото имат напълно други пояснения за обстановката.
" Еврото не е добра валута
Самата еврозона, вместо да елиминира неравенствата сред страните, за последните 20 години реализира тъкмо противоположното. Гърция, Испания, Италия са доста по-назад стопански спрямо Германия и Холандия, да вземем за пример ", споделя икономистът Георги Вулджев от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), чиито членове не поддържат приемането на еврото. Той не приема тезата, че валутният ръб към този момент е лишил част от финансовия суверенитет на страната и няма какво да губим: " Все отново ние направляваме посредством БНБ механизма на валутния ръб, а Народното заседание, в случай че реши, може да анулира закона ".
От ЕКИП считат за притеснително, че на участието в еврозоната се гледа като на " свещена крава " и не се отворя дума за референдум. Социологически изследвания по тематиката показвали, че повечето българи желаят допитване по въпроса, като половината от интервюираните са срещу влизането в еврозоната и само 19% го поддържат.
Доц. Григор Сарийски от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките е безжалостен съперник на " унищожаването на националната ни валута " и загубата на част от суверенитета на страната ни. " Защо се бърза толкоз доста? Нито обстановката е удобна, нито България е цъфнала и вързала, с цел да мине по бързата писта ", пита Сарийски. Според него повода идва извън: " Да се вкара идната страна в еврозоната, значи бетониране в границите на европейската концепция и блокиране на всевъзможни благоприятни условия за маневри. Когато влезем вътре, губим и дребната независимост, която имаме, и няма да можем да откажем и най-големите безумия, които ни се постановат ". Той дава образец с Гърция, където по време на финансовата рецесия ЕЦБ наложи ограничение всеки грък да може да тегли от банкомат само до 30 евро дневно от сметките си. " И ние в България ще бъдем застрашени безусловно от прекъсване на пари, в случай че решим да създадем нещо, което не се приема от еврозоната ", предизвестява доцентът от Българска академия на науките.
Умерените скептици слагат под подозрение
не дали, а по кое време ще влезем в еврозоната
" Така наречената чакалня въобще не е място за очакване, а за доста дейна работа. Не чакам от 1 януари 2024 година България да стане член на еврозоната. Тази дата сами си я измислихме. Никой не ни е обещавал ", предупреждава Ивайло Калфин, някогашен вицепремиер и министър на външните работи и на обществената политика, а в този момент изп. директор на Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд. Той счита, че България не трябва да влиза в еврозоната под политически напън или с политически ангажименти. " Добре е да се подготвим за това присъединяване - българската стопанска система да се приближи до европейските по приходи и по продуктивност. За три години обаче не могат да се случат чудеса ", счита икономистът.
Подобно виждане има бившият премиер Стефан Софиянски, по чието време бе признат валутният ръб у нас. " Не виждам справедлива опция приемането на еврото да стане по-рано от 5-6 години. Бързото влизане в еврозоната ще бъде неточност и тежко ще засегне ползите на елементарния български жител. Ще подпечатаме нашата беднотия, в случай че в този момент влезем в еврозоната ", счита той. Според него на страната ни ѝ трябват най-малко 4-5 години непрекъснат растеж на Брутният вътрешен продукт от 6 -10%, по този начин, както е било при последните страни, приели еврото - прибалтийските републики и Словакия. " Само по този начин инерцията и стабилната стопанска система ще стоят зад българския лев. И тогава, излизайки от валутния ръб, Българска народна банка би трябвало да промени курса на лв. по отношение на еврото в по-благоприятно съответствие - да вземем за пример 1 евро за 1 лев или най-малко за 1.50 лв.. Така пенсионерът с 400 лева пенсия ще получи 400 или 300 евро, а не 200 евро. Така българите ще влязат с по-високи приходи в еврозоната. Тогава те ще ни канят, вместо ние да се натискаме с някакви химерни дати ", споделя Софиянски
Изготвеният от служебното държавно управление и публикуван за разискване План за въвеждане на еврото обаче отприщи нова вълна диспути " за " и " срещу " единната европейска валута. Тази полемика се люшка от " осанна " до " разпни го ", а някъде по средата са експертите, които се пробват да убедят раздвоеното общество, че
изгодите са повече от рисковете
Привържениците на еврото са безапелационни: от приемането му България ще има единствено позитиви както за стопанската система ни, по този начин и за елементарните хора. Те са уверени, че бедна България единствено може да спечели от това да е част от клуба на богатите и развитите страни, а терзанията от висока инфлация и обезценяване на спестяванията считат за напълно неоснователни. " Няма да се промени животът ни след като приемем единната европейска валута, тъй като тя от дълго време се употребява за разплащане в България ", споделя финансистът Емил Хърсев. И напомня: В евро е все по-голяма част от българския импорт и експорт, в евро се пресмятат цените на парцелите и наемите, до неотдавна еврото беше преобладаващата валута, в която българите си държаха спестяванията. Според него е допустимо въпреки всичко известно повишаване на цените в първите месеци, само че пазарът ще отговори уместно - няма да приеме новите цени и те още веднъж ще паднат. " Този интервал на облекчаване в страна с валутен ръб, а не с плаваща валута, ще е доста къс - към месец-два ", убеден е финансистът.
Освен това заложените ограничения в проекта за въвеждане на единната европейска валута подсигурили, че няма да има спекулативно повдигане на цените. И ако въпреки всичко има инфлация, то тя няма да е подбудена от промяната на валутите.
Планът планува 5 месеца преди смяната и 12 месеца след нея цените в комерсиалната мрежа да бъдат изписвани и в левове, и в евро, тъй че потребителят самичък да следи дали търговецът хитрува, като закръгля повече, в сравнение с би трябвало. Този механизъм е употребен в съвсем всички страни от еврозоната и работи, уверява Хърсев. Той е уверен, че промяната на лв. с евро има единствено плюсове за България и пред нас се открива опция да премахнем най-големия минус като резултат от валутния ръб - изкуственото задържане на стопанската система. " На първо място лихвите по заемите още ще паднат. Българските банки ще могат да се рефинансират от Българска народна банка, на която от 1997 година й е неразрешено да прави това. Освен това българските банки ще освободят огромната ликвидност, която са принудени да поддържат, и това им носи загуби. Цената на тази свръхликвидност оскъпява заема сега. Когато левът изчезне, ще се освободят 18 милиарда евро, държани като покритие на валутния ръб. Тези пари могат да се употребяват за ръководство на външния дълг. Българските компании ще завоюват от тези 300 млн. лева, които заплащат годишно за превръщане на левове в евро и назад. Улеснението е и за туристите - входящи и изходящи.
На тезата, че България ще загуби финансовия си суверенитет, Хърсев има следния контрааргумент: " Ние го загубихме още през 1997 година със закона за валутния ръб - тогава забранихме на Българска народна банка да води парична политика. С влизането в еврозоната дори частично ще си върнем суверинитета, доколкото български представители ще вземат участие в Съвета на шефовете на ЕЦБ ".
Защо Чехия, Полша, Румъния, Унгария не бързат да одобряват еврото? Това е най-често задаваният въпрос от страна на скептиците.
" За разлика от тях ние преди близо 25 години напълно умишлено се отказахме от активна парична политика (вързахме лв. с еврото - бел. ред.). За нас няма смисъл да стоим отвън еврозоната и стопанската система ни вече толкоз години да не може да се възползва от механизмите на паричната политика и да ускори сближаването. Докато страните членки, които към момента не са влезнали в ERM2, имат тези механизми ", изяснява доцент Виктор Йоцов, учител катедра " Финанси " в УНСС и бивш представител на България в МВФ.
Що се отнася до елементарните хора, по думите му " всичко ще протече бързо и незабелязано ", съвсем както е било и при деноминацията на лв. през 1999 година " Инфлация няма да има и образецът с Гърция е неточен ", споделя доц. Йоцов. В бързината си да влезе в еврозоната южната ни съседка изкуствено е държала инфлацията ниска, която след това избила. " Защо нямаше инфлация в Германия, Франция, Холандия? Защо нямаше инфлация в балтийските страни? Те също имаха паричен съвет ", пита Йоцов.
На другия полюс критиците на замяната на лв. с еврото имат напълно други пояснения за обстановката.
" Еврото не е добра валута
Самата еврозона, вместо да елиминира неравенствата сред страните, за последните 20 години реализира тъкмо противоположното. Гърция, Испания, Италия са доста по-назад стопански спрямо Германия и Холандия, да вземем за пример ", споделя икономистът Георги Вулджев от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), чиито членове не поддържат приемането на еврото. Той не приема тезата, че валутният ръб към този момент е лишил част от финансовия суверенитет на страната и няма какво да губим: " Все отново ние направляваме посредством БНБ механизма на валутния ръб, а Народното заседание, в случай че реши, може да анулира закона ".
От ЕКИП считат за притеснително, че на участието в еврозоната се гледа като на " свещена крава " и не се отворя дума за референдум. Социологически изследвания по тематиката показвали, че повечето българи желаят допитване по въпроса, като половината от интервюираните са срещу влизането в еврозоната и само 19% го поддържат.
Доц. Григор Сарийски от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките е безжалостен съперник на " унищожаването на националната ни валута " и загубата на част от суверенитета на страната ни. " Защо се бърза толкоз доста? Нито обстановката е удобна, нито България е цъфнала и вързала, с цел да мине по бързата писта ", пита Сарийски. Според него повода идва извън: " Да се вкара идната страна в еврозоната, значи бетониране в границите на европейската концепция и блокиране на всевъзможни благоприятни условия за маневри. Когато влезем вътре, губим и дребната независимост, която имаме, и няма да можем да откажем и най-големите безумия, които ни се постановат ". Той дава образец с Гърция, където по време на финансовата рецесия ЕЦБ наложи ограничение всеки грък да може да тегли от банкомат само до 30 евро дневно от сметките си. " И ние в България ще бъдем застрашени безусловно от прекъсване на пари, в случай че решим да създадем нещо, което не се приема от еврозоната ", предизвестява доцентът от Българска академия на науките.
Умерените скептици слагат под подозрение
не дали, а по кое време ще влезем в еврозоната
" Така наречената чакалня въобще не е място за очакване, а за доста дейна работа. Не чакам от 1 януари 2024 година България да стане член на еврозоната. Тази дата сами си я измислихме. Никой не ни е обещавал ", предупреждава Ивайло Калфин, някогашен вицепремиер и министър на външните работи и на обществената политика, а в този момент изп. директор на Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд. Той счита, че България не трябва да влиза в еврозоната под политически напън или с политически ангажименти. " Добре е да се подготвим за това присъединяване - българската стопанска система да се приближи до европейските по приходи и по продуктивност. За три години обаче не могат да се случат чудеса ", счита икономистът.
Подобно виждане има бившият премиер Стефан Софиянски, по чието време бе признат валутният ръб у нас. " Не виждам справедлива опция приемането на еврото да стане по-рано от 5-6 години. Бързото влизане в еврозоната ще бъде неточност и тежко ще засегне ползите на елементарния български жител. Ще подпечатаме нашата беднотия, в случай че в този момент влезем в еврозоната ", счита той. Според него на страната ни ѝ трябват най-малко 4-5 години непрекъснат растеж на Брутният вътрешен продукт от 6 -10%, по този начин, както е било при последните страни, приели еврото - прибалтийските републики и Словакия. " Само по този начин инерцията и стабилната стопанска система ще стоят зад българския лев. И тогава, излизайки от валутния ръб, Българска народна банка би трябвало да промени курса на лв. по отношение на еврото в по-благоприятно съответствие - да вземем за пример 1 евро за 1 лев или най-малко за 1.50 лв.. Така пенсионерът с 400 лева пенсия ще получи 400 или 300 евро, а не 200 евро. Така българите ще влязат с по-високи приходи в еврозоната. Тогава те ще ни канят, вместо ние да се натискаме с някакви химерни дати ", споделя Софиянски
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ